Септември е град в Южна България, в област Пазарджик. Разположен е в Западния Тракийско – Родопски регион и едновременно с това изпълнява функциите на административен център на едноименната община. Броят на местното население възлиза на 8157 души. Градът се намира в западната част на Горнотракийската низина, между предпланините на Средна гора и северните склонове на Родопите. Транспортно – географското му разположение е благоприятно, което до голяма степен се дължи на кръстопътя, на който се намира. От областния център Пазарджик отстои на 21 километра разстояние, а от втория по големина град за страната Пловдив разстоянието се равнява на 50 километра. Чепинското дефиле служи за свръзка на града с един от най-известните ни курорти – Велинград. Самото дефиле е изключително живописно и придава на региона красота. Градът изпълнява функциите и на важна разпределителна железопътна гара. Именно от въпросната гара потегля единствената действаща в момента страната теснолинейка. Тя свързва Септември с Добринище и преминава през Велинград и Банско.
Що се отнася до гарата с нормално междурелсие, тя е разположена на линията Свиленград – Калотина. За товарните превози тази гара има огромно значение, което още веднъж подчертава ролята на град Септември по отношение на жп превоза. Това населено място е едно от поредните, които попада в преходноконтиненталната климатична област. По традиция тя се отличава с мека зима и прохладна пролет, а лятото е изключително горещо. Богато на подпочвени води е землището на града, като на близко разстояние от него текат две реки. Става въпрос за Чепинска и Бистрица, а първата в тази част на страната е известна като Елидере. Най-пълноводната река за страната Марица обаче има далеч по-голямо значение за това населено място. Изградени са редица канали за изкуствено напояване, които към настоящия момент не се използват и не функционират. Находища на минерална вода има в две от разположените на близко разстояние от града населени места – това са съответно село Варвара и град Белово. В историческо отношение, човешкият живот в района съществува още от епохата на Римската империя. Всъщност градът е наследник на старо римско селище, а впоследствие и на българско. То защитава входа на Горнотракийската низина от запад през проходите Момина Клисура и Траянови врата.
Също така селището пази и входа в Родопите към Чепинската долина. Римско селище има и от времето на един от най-великите императори – Траян. Доказателство за това са намерените на два и половина километра от града археологически предмети, между които има и много накити. Селището впоследствие е населявано от славяни, които го кръщават Загоре. Когато страната ни попада под властта на османците, селището бива унищожено и по всяка вероятност не съществува до годините на петнадесетото столетие. Когато в края на 14-ти – началото на 15-ти век се основава Пазарджик от татарите, тези от Сараханска област полагат основите на ново село. Военният ръководител Сърахан Бей оценява като изгодно кръстопътното положение на селото, което по-късно приема неговото име. Населеното място се построява върху останките на селище от времето на Средновековието, като в създаването му взимат участие и българи. Земеделци, градинари и скотовъди са били в по-голямата си част жителите на селото, което в навечерието на Освобождението има 200 къщи.
